Сутрешни упражения

Оригиналът е публикуван от Георги Атанасов на 16.04.2022 г., тук >>

Възкресението на Духа означава и възкресение на тялото. За да може Духът да се проявява свободно в тялото, е необходимо последното да е здраво. Да подбираме тази храна и напитки, които не го увреждат. Да премахнем вредните навици. Да си отделяме време и съставим програма за упражнения.

От години не пия кафе, газирани напитки или алкохол. За себе си съм установил, че не ми влияят добре. Здравото тяло се превръща постепенно в храм на Духа, за чието съграждането и защитата имаме грижа ние. Баба казваше “Индийците пият храната и дъвчат водата”. Полезни съвети относно здравословното хранене ще намерите в книгите на Петър Дънов.

Първата Любов, която можете да проявите е към Вашето тяло. Вие сте неин субект и обект. Няма нищо по-хубаво от това да дадем почивка на тялото си. Да се разходим, да приготвим и се нахраним с любимата си храна. Обичайки и ценейки себе си, можем да споделим това чувство и с другите.

Сутрешните упражнения са важна част от активирането на тялото, ума и душевните ни сили за настъпващия ден. Учителят казва да излагаме гръбнака си на слънце. Китайските Ци-гун упражнения не се правят с поглед към Слънцето. Можете да правите бавни, хармонични движения и комплекси които загряват ставите, опъват сухожилията и огъвкавяват гръбнака.

Подберете такива упражнения, които Ви откликват. Правете ги в серии, които не Ви натоварват. Както всичко останало успехът е следствие от постоянство. Помнете, работейки за здраво тяло давате възможност на Вашия потенциал да се разгърне още повече. Упражнения съчетани с благодарност и молитва водят до още по-добър и многопластов резултат. 

Споделям с Вас препоръки за сутрешни упражнения от немски атлет:

Премера на Пътят Винг Чун, от Петър Живков

В началото на своето слово, Петър бе неуверен. Самият той сподели, че се притеснява. Бе сключил ръце отбранително, под погледа на приятели и трениращи. Когато му зададоха въпроса, как е възникнала идеята за книгата, той се отпусна и започна увлекателно да разказва.

Петър ни пренесе на брега на средиземно море – Испания, в далечната 2007 година. Тогава, задавайки си въпроса какво би искал да направи с живота си, отговорът му се появява. „Бих искал да се занимавам с Винг Чун“. Така започва неговото пътешествие и основаването на школата по бойни изкуства, която просъществува вече над 10 години.

Петър направи шеговити паралели с творба на Дъглас Адамс и отговора който е получил. След това приказката му се отприщи и той успя да ни докосне, разказвайки за своята философия, която е изложил в книгата. Книга, която успява да напише за два месеца, сядайки рано сутрин да твори. „Книгата, казва Петър, беше в мен и готова да излезе“.

В нея, той споделя за трите роли, в които сме склонни да попадаме – на насилника, жертвата и спасителя. Отвъд тях, има свободно и непредубедено общуване и съществуване. Бойните изкуства, в частност Винг Чун, Петър оприличи като метод за израстване в едно трето измерение – спираловидно, нагоре и навътре.

Пътят Винг Чун е книга за личното отправяне на всеки от нас, което предприемаме за да открием себе си. За личния път, който всеки сам ще извърви и решения, които са субективни. Винг Чун Петър оприличи на език, който се изучава на части. От срички и думи, сглобяваме изречения за да можем да навлезем в полето на поезията и импровизацията.

Това е първата цялостна творба от български автор, посветена на стила Винг Чун.

На добър час, Петре!

Отзвук от третия Психодрама Фестивал

Отзвук от третия Психодрама Фестивал

(без име),
организиран от фондация КентавърАрт

Интересно е че Психодрама фестивалът нямаше избрано име или заглавие, под което да се проведе. Може би ако бе намерено такова, последното би обединило разнородните подходи, пъстрата смес от емоции присъстващи на сцената и отключената (в определени случаи), болка.

Психодрама фестивалът бе пъстър и цветен, затова допринесоха водещи – възпитаници на различни центрове, обединени от общата и идея и любов към терапията. Направи ми впечатление че множество хора за първи път се срещаха с Психодрамата като метод и можаха да се докоснат до нея, под една или друга форма. Малцина поставиха класическа Психодрама на сцена. Това е малко вероятно да се случи в групи, в които хората не са достатъчно отворени или имат изградено доверие.

Спонтанното водене на Ева Фалстрьом на общата сесия успя да задвижи групата, която се впусна в пластично и вербално изобразяване на космологичната картина, която ни е довела до нашето тук и сега, имайки смелостта да се заявим в живота или просто да го живеем. По рано същия ден участвах в уъркшопа на Д-р Александър Петров – Индивидуална психодраматична работа с кукли. Там се докоснах до темата за смелостта.

Носех си спомена от избрания куклен персонаж (кученце което гледаше някъде зад гърба си). Помня че държейки куклата в ръцете си като обект, успях да прехвърля или преекспонирам свои качества (и недостатъци), с по-голямо ниво на обективност. Моят партньор бе избрал за персонаж лисугер, който бе омагьосан принц и бродеше Света на кораб като корсар. Поради различието между нас се появи трети персонаж, който бе свързващо звено на доверие. Водещият сподели истории от работата си с пациенти и защо куклите са удобни персонажи за работа. Например с една кукла пациент може да направи нещо, немислимо в реалността.

Това което извлякох от уъркшопа за себе си е че работата с кукли дава много материал за клиента, който може да бъде изследван. Също така че борави с абстракни и архетипни обекти в съзнанието на човек, до които сякаш се стига доста по лесно. Вероятно причината е формата на игра, която напомня нашето детство в което по-лесно сме се идентифицирали с герои и митични персонажи.

Присъствах и на общата Социодрама водена от Евгени Генчев, Бяха засегнати важни въпроси за обществото ни като темата за протестите и това, което всъщност стои в тяхната основа. Моята група работеше върху темата за морала в политиката, отстояваща двете противоположни тези – че такъв е възможен или не. Принципно това до което достигнахме бе усещането за безизходица, отчасти поради влияние на външни интереси по случая.

Ева присъстваше на воденето на Евгени като наблюдаваше спонтанността на групата. Тя самата често казваше че трябва да бъдем смели (спонтанни), да не се оставяме да ни водят и влияят външни фактори които ни дефинират, при това не винаги за наше добро. Вярвам силата на Психодраматиста е в това, да отстоява спонтанно и креативно своето и на другите право, базирано на висок морал.

Ева разгледа в работата с групата момента на срещата между „различните“, тези които стоят на два полюса в обществото, живота или модела който са приели. На успелите, богатите и щастливите и на затворените, губещите и неудачниците. Според нея Морено е търсел точката на срещата (encounter), която е място където двата полюса се докосват подобно точка на психофизическо равновесие.

Стоил Атанасов ни преведе през „мъчителни родилни мъки“ в които се запознахме с нашето тяло. Локализирахме болезнени места които вербализираха своя блокаж. Подобно на хаотичните медитации - хората се движеха спонтанно боравейки с крайниците си по един различен начин. Групата се въргаляше и опознаваше. Срещайки другия бивайки само тяло, за мен това породи силното притеснение че ние, като човешки същества общуваме с другия посредством нашето осъзнаване и нямаме никакъв интерес към реалността, бивайки просто една оцеляваща - биологична единица.

Стоил спомена че може да работи върху този въпрос – за дихотомията Тяло – Дух (душа), в следващ свой уъркшоп. Групата като цяло се впусна в приключението организирано от водещия и си позволи това пътуване. Пътуване към тялото, изпълнено със своите тайни, блокажи и препратки в сферата на ума и съзнанието. Повечето участници дадоха положителна обратна връзка на водещия, като малцина бяха разочаровани.

Водените от Мила Цалова и Радостина Минина уъркшопи – завръщане в себе си и работилница за смях, клоняха към класическо представяне работата на метода. В „Завръщане в себе си“, водещите позволиха на протагонист да работи на сцена, с характерните публика и помощни аз-ове. На този уъркшоп един от участниците се отказа и напусна залата поради липса на готовност за работа (или страх).

Уъркшопите бяха с около десетина участници като повечето – силно мотивирани за работа, бивайки членове на групи за личен опит или Психодраматисти в обучение на различно ниво. Една трета или половината от участниците нямаха никакъв предварителен досег с метода. Разделянето Протагониста на множество азове, които водят до същността (себе си), изникна от спонтанните споделяния по темата за завръщането.

Бяха използвани класически техники като смяна на роля, огледало. Уъркшопът приключи така, както и започна – с кръга на групата, която спонтанно извеждаше понятия по темата – отправни точки за работата на всеки и допълващи думите или мислите, на другия. За завършек водещите позволиха на всеки участника да бъде божество, което дарява нещо на хората. Интересно е че част от участниците избраха да бъдат/останат в ролята на хора. Отново препратката бе към архетипи на висок морал и ценности.

„Работилница за смях“ бе синтез от винетки – като споделяне и отстояване на теза, както и спонтанната работа в група и с другия на база произволно избрани теми родени от игра на кубчета. Всеки бе дошъл с тема, която претърпя метаморфоза в края на уъркшопа. Това бе свидетелство че независимо от нивото на отвореност, спонтанност и готовност за работа – Психодрамата докосва и променя вътрешни пластове у всеки. Вероятно затова спомага потапянето в нейната „допълнителна реалност“, където нещата се случват като на игра.

Ще завърша изложението с уъркшопа воден от Мален Маленов и Александър Евтимов (Шаманчето). Мисля че на този уъркшоп имаше както най-много посетители (изключвам общите сесии), така и най-много позитивни емоции. Спонтанното водене на групата и освобождаване на гласа доведоха до формирането на синтезиран хор с много секции. Хорът бе съставен от групи, като членовете им се „намериха“ по звуков принцип.

Протагонистът можеше да управлява този хор, който засилваше или отслабваше неговите оплаквания или насочваше положителни послания, които резонираха и намираха отзвук у него. Работата с гласът клони в моето съзнание, към освобождение. Освобождение да изразим себе си, да изразим емоцията която ни сковава или окриля. Още едно измерение в което музиката, гласът и Психодрамата се срещнаха и допълваха.

Вместо заключение.

Фестивалът трябва да има име, за да има и гласност. Методът, стига да не се злоупотребява с него и името му, е достатъчно мощен и ефективен и най-важното води към естественото желание на човек за Творчество, Свобода и среща с Другия. Психодрамата спомага за изследване травмите но и качествата заложени в човешката душа. Също така тя изследва и състоянието на обществената душа разгледани в социометрията или Социатрията както бе наречена от Ева или Евгени Генчев - Психическото здраве на обществото.

За тези които се готвят да посетят фестивала догодина (препоръка и към организаторите).

Подсигурете си места за спане. Хотелите в Пловдив са скъпи, хостелите предлагат стаи за по 45 лв на денонощие с мизерни условия. Хотел би ви струвал 70-90 лв, което е непосилно финансово за повечето студенти и учащи. Организаторите бяха заявили че уреждат стаи за по 30 лв в уговорени хотели (както и Тримонциум), които не се оказа самата истина, или бе реализирано за много малка част от участниците.

Синята зона в града работи до 17.00 и важи само през уикенда. Паркингът на хотела взема по 2 лв на час за престой, което е също висока цена. Самият хотел отдава парко-места за 8 лв на денонощие. Според мен организаторите трябва да се погрижат за безплатното ползване на паркинга от участниците във фестивала.

Бих искал да видя както и други водещи от чужбина, така и много от корифеите на Психодрамата в България -

основателите на груповата терапия и метода. Бих се радвал да видя Д-р Гълъбина Тарашоева от Орфеус, Д-р Светлана Николкова от Хирон, Димо Станчев от Бернхард Ахтерберг и др. Ние видяхме как работят техните ученици – с размах и красота, с ролева пластичност характерна за Психодрамата.

И все пак един метод има нужда от теория, философия, история. Има нужда от светила които да се следват докато започнем да се движим по свои път и оставяме цветни следи – също както и те са го правили. По този начин ще бъдем встрани от опасността да се лутаме тъмното и поемем по път встрани от основните идеи на Психодрамата – човешка свобода, душевен мир, среща между различните, изцеление на индивида и социума.

2-3.03.2014 г.

Лъжата или поетичната Истина

отзвук от лекцията на Ева Фалстрьом Борг

върху Геносоциограмата в Червената къща, София 24.01.2014 г.

След лекцията на Ева, човек се чувства вдъхновен да направи своя геоносициограма и да разбере повече за себе си. В края на лекцията, гостенката от Швеция даде възможност на доброволец от публиката да изследва (или по скоро очертае), в рамките на две – три поколения, взаимовръзката си с предците. Една от водещите теории на метода са модели, които се повтарят през поколенията.

Самата Ева сподели че съзнателно или не тя и близките и повтарят модел сходен с инцидент, станал в семейството и преди две поколения. Получавайки инструкция от дядо си, който  работил без почивка и губи съпругата в момент на отпуск карайки мотор с кош "Да не си позволява отпуск", лекторката сподели че е претърпява няколко наранявания точно по време на отпуск и отново с превозно средство.

Ева Фалстрьом е енергична жена, запазила духа си млад въпреки възрастта си. Тя започна лекцията срещата с аудиторията приветствайки всички присъстващи, като наследници на звездния прах образувал се преди осем милиарда години в следствие от големия взрив. Това може би предизвика смущение в аудиторията, но лекторката не веднъж се опита да я провокира със забавни истории.

Както самата сподели – тя е имала първоначално резерви към Психодрамата, мислела е че е нещо налудничаво. Разказа за първата си среща с проф. Ан Анселин Шютценберже, Франция и това че методът и е направил толкова дълбоко впечатление, за да се съгласи и остане с водещата в продължение не на обичайните за него четири но осем години, “Понеже аз съм горила, а не шимпанзе – шимпанзетата учат бързо и забравят бързо а горилите – напротив бавно, но помнят дълго...” (сподели тя).

Идеята за творчеството и храбростта Ева постави на везна с установяването и браненето на постигнатото от племето. Оцеляването на вида (племето), зависи от тези два фактора според нея. Ако емигрантите (мечтаещи за по-добри дни), тема с която лекцията започна – са представители на първия вид то другите са отстояващите и осигуряващи база, за поелото новия път поколение.

Темата за избора предизвика въпроси и Давид Йерохам я попита кой е по-стойностният модел, особенно когато еврейте по времето на Фашизма правят избор за бягство или да запазят изграденото. Лекторката посочи книгите на Виктор Франкъл като един от възможните отговори, особено на трудния въпрос “Защо Аз?” в смисъл на оцеляване от Холокоста, както и срамът и дългите години мълчание от страна на хора пребиваващи в концентрационните лагери.

Според Ева – темата за премълчаваното и историята е тясно свързана с геносоциограмата. Семейството дава информацията на децата, във вида в който желае. Истинската история, която може да е генератор или в основата на неосъзнати връзки и част от модела може да е съвсем различна. Лекторката посочи че във всяко семейство или рода, се намира по някои персонаж който знае повече за другите или пък витае клюка, която може да бъде проверена (предполагам и чрез психодраматична работа по геносоциограмата).

Не знам защо Ева Фалстрьом отвори лекцията с темата за Сирийските бежанци. Аз самият осъзнавам че не съм достатъчно приемащ. В Червената къща има изложба с деца на емигранти и техните мечти. Може би лекторката се опитваше да ни насочи към темата и даде пример с това, че по време на войната с Ирак в Швеция е имало повече иракски бежанци отколкото в момента в САЩ.

Увлекателно Ева Фалстрьом ни преведе по пътя си на развитие, в който се е сдобила с арсенала психологически инструменти. Бивайки педагог и обучена по метода на Монтесори тя работи с деца аутисти през 60-те без има конкретни сведения по това време за болестта. Тя се опитва да установи контакт с тях и разказа интересни истории за деца (аутисти, психотични), с които е работила.

Ние сме несъзнателно формирано от името, което нашите родители са ни дали. Отправна точка на геносоциограмата трябва да бъде то и причината поради която го носим. Нерядко деца носят име на починало преди тях дете в семеството, което от своя страна може да носи последствия на обремененост. Например – детето може да се пита през живота си дали е било наистина желано или замества някой друг (цитиран бе случаят с художника Винсент Ван Гог).

От своя страна тя е свързвала дълго време името си с “библейския грях”, въпреки че майка и имайки фантазма както го нарича Жак Лакан, я е дарила с две имена (Ева-Кристияна) вдъхновена от Нордическата митология. При работа с нейна пациентка, страдаща от депресия и носеща името на починала нейна сестра лекторката разбира че името и означава също "Живот" (ZOE Гр.), което я кара коренно да промени мнението си за него, в светлината на носеща забавление и живот (Ева все пак е първата майка на човешкия род библейски погледнато).

Лекторката насочи аудиорията търсеща повече информация по темата за геносоциограмата, към книгите на Ан Анселин Шютценберже, животът на Яков Л. Морено, творбите на Жан Пол Сартр. Също така разказа за споделени истории от взаимоотношенията на сем. Шютценберже с Жак Лакан. При зададени въпроси от аудиторията относно методът разработен през 70-те години у нас наречен Сугестопедия – Ева отговори че и е познат и прилаган при усвояване на чужди езици, но вероятно трудни приложим при обучение на деца.

На зададен въпрос относно фамилните констелации – леторката сподели резервите на проф. Шютценберже, според която методът не работи в дълбочина с проблемите на индивида. Въпреки това всеки инструмент е добре дошъл в арсенала на терапевта, понеже един ще бъде по-лесно приложим към един пациент, който желае да работи на едно ниво и друг – желаещ по-глъбинна работа.

* * *

Трудно ми е да опиша впечатлението си, материала и срещата с Ева Фалстрьом. Тя е емблематична фигура, както сподели – една от малцината имали възможност да се обучават в много психотерапевтични направления през седемдесетте години на миналия век, в Швеция.
Геносоциограмата е базис чието бъдеще или настояще лекторката вижда или намира като резонанс в теорията за огледалните неврони.

Според Ева ние се учим от другите, от развитието на науката и ще изнесе лекция по темата за огледалните неврони на Психодрама фестивала в края на този месец в Пловдив.

С благодарност че успях присъствам на нейна лекция и резерви към организацията на Червената къща, понеже хората без “регистрация/покани” трябваше да се записват на листове и бяха подложени на стрес относно това дали могат да влязат на лекцията. Също така преводът на Цветелин Йосифова, при цялото ми уважение не беше на необходимото ниво.

Сентенцията ми с която започнах тази статия

“Ако искаш да помагаш на другите – ще имаш необходимите ресурси,
ако желаеш да помогнеш и на себе си – Неизчерпаеми”.

Фестивал „Открий себе си“, 2012

Отзвук от някои лекции проведени на фестивала за личностно развитие

„Открий себе си“, проведен на 1-ви Декември 2012 г., 

в Модерен Театър, София

В търсене на себе си, щастието и по-добър начин на живот, стотици хора посетиха третия поред фестивал за личностно развитие. Имах възможност да посетя три от лекциите, като за две от тях бях поел ангажимент за заснемане. Лекциите оставиха дълбоко впечатление у мен, минавайки през теми с които съм запознат на някакво ниво и откриващи нови хоризонти.

Лекцията за човешката Аура на Патрик Фарнзуърт – квалифициран Анализатор по системата „Хюман Дизайн“ и преподавател на началните нива, бе посетена с голям интерес. Близките до съвременния човек концепции за електромагнитното поле с което разполага всяко едно живо същество, бяха разгледани в светлината на Хюман Дизайн, който разделя човечеството на няколко основни типа.

Целта на обучението е всеки да познае своя тип и да заживее според собствения си профил, без да е необходимо да знае на първо време, според каква закономерност този профил или специфична Аура, се е формирала. Вярвам напредвайки в системата и правейки паралели с други методи, търсещия ще може да намери отговор и на тези въпроси.

Патрик засегна темата за химията която се получава между дадени хора, на различни нива и обусловеностите които имаме от обществото в което живеем, семейството, нашите приятели. Целта на всяко човешко същество е да изпълни мисията си в живота (можем да я наречем щастие), като следвайки методите на Хюман Дизайн индивидът се предпазва от използване на модели които са неприсъщи за неговия тип, а залага на даденостите (стратегията), заложени в самия него.

Лекторът направи удачни метафори сравнявайки основните типове с превозни средства като преимущество за всеки от нас е да знае възможностите на своето и да ползва правилните инструкции за боравене с него. Самото превозно средство на човешкото съзнание е тялото -  с всичките финни електромагнитни обвивки, обусловено от типа в който пребивава в конкретния момент в своя живот.

Бяха зададени много въпроси, като след лекцията десетки хора се записаха за кратък анализ от страна на екипа на Хюман Дизайн България - съставен от обучаващи се и квалифицирани Анализатори на карти. Успехът на Хюман Дизайн се дължи, според мен, на лесните за разбиране основни принципи и емпиричния опит на хората, следващи своята стратегия.

Веселин Михайлов говори за Интегралния подход в неговата работа, при който не разделя емоциите от мисълта и преживяванията на тялото, а се опитва изхождайки от дадено ниво да работи на всички от тях, премахвайки ограниченията на индивида. Според водещия ограниченията в повечето случай са неосъзнати деструктивни модели, заложени у нас.

Ние биваме потопени в един вибриращ електромагнитен Океан изпълнен с потенциални възможности, като интегралният подход цели балансиране на човека и единение с Потока на Живота. Според лектора е важна работата на всички нива с цел интегриране на решение вътре в нас и достигане сърцевината на съществото у всеки, която е неразривно свързана с Източника на живота.

През водените от Веселин релаксация и упражнения, слушателите опитаха да усетят електромагнитното поле което заобикаля живото тяло, да направят връзка със себе си и своето сърце, в което както сподели Веселин обитава непреходния атом на Човешкия Дух. Лично винаги се вълнувам от работата на Веселин, който бивайки непринуден - успява да докосне дълбоки вътрешни пластове и да вдъхновява.

Лекцията на Светла Михайлова свързана с облеклото ме впечатли с една различна гледна точка и някак я свързах с останалите теми които слушах. Облеклото като начин на израз и намиране на своя автентичен аз, стил и дефиниране пред останалите.
Според лекторката, която често цитираше Коко Шанел, хората се делят според предпочитанията си на четирите сезона с присъщия им колорит, както и на Архетипи, които сякаш са обусловени по един или друг начин. Вярвам подобна обусловеност се засяга и при Хюман Дизайн.

Следвайки своя стил и колорит, ние можем да изразяваме и допълваме себе си, бивайки уверени и намирайки правилните решения във форма и цвят, като по този начин засилваме невербалната комуникация инициирана при първо впечатление. Външния вид ни помага да насочим към нас внимание от определен характер и дори да рафинираме нашите взаимоотношения.

Светла сподели за свои опитности с клиенти и личната си трансформация, която е преживяла преди осем години. Показаните кадри говореха за себе си, като в повечето случаи преминалият цветови анализ и следвайки своя Архетип и стил индивид, изглеждаше видимо щастлив. Не е ясно как са се дефинирали Архетиповете но се подразбра че има смесени такива, като лекторката илюстрира примери чрез снимки на известни личности. Вярвам че задълбочен цветен анализ ще даде отговори на тези въпроси.

Пътуване през интимността Семинар на Габриела Моита (Португалия) гост-лектор и Психодрама директор, поканена от Психодрама Център Орфеус

Габриела Моита – една усмихната висока и слаба жена, която с търпение и благ поглед изслушваше участниците в семинара и „скачаше“ след Протагониста, предостави едно пътуване из съкровените за всеки пластове на интимността. От сферите на нашето осъзнаване като сексуални същества с дефиниран пол и ориентация, към аморфните полета и личните търсения които водят до откровения на тема какво представлява интимността за всеки един от нас.

Водещата сподели че името на семинара било избрано произволно и принципно не му отдава голямо значение. В крайна сметка при нейно посещение в Швеция например, Г-жа Моита била впечатлена от това че проблеми които касаят хората в Португалия или на други места, са актуални и там. При все това Шведският модел за сексуално възпитание в училищата е бил даван за пример години наред в нейната страна. На семинара в София присъстваха десет – дванадесет човека.

На сцената в Центъра по Психично Здраве, чрез метода на Психодрамата, ролеви игри, социометрични винетки и голяма доза спонтанност - участниците поеха едно пътуване към себе си, към разкритието си за отношението към другия, през собствената призма на емоции и себе възприятие. Интимността се оказа че има много измерения, преплетени в живота и не винаги има еднакво значение за всеки от нас.

Подобно на Космически механизъм се разкриха полярностите на рационалните схващания, обградени от несъзнателни процеси, които сякаш се обуславят един друг и предопределят нашите възприятия като хора. Бяха дадени примери с моменти на откровена интимност между животни, на хора без намеса на физически контакт и др. За целта водещата предостави поле за споделяне на всеки.

Участниците минаха през процеса на загряване, идентифицирайки себе си като същества притежаващи ориентация към Другия и идентификация в своята сексуалност. Тези външни пластове свързани по-скоро с физическите усещания се пренесоха навътре, към интимността на всеки от нас - за да се задвижат вътрешните пластове на бъдещите Протагонисти.

Габриела Моита се движеше гладко из процеса на Психодрамата. На моменти човек можеше да се запита не е ли влязла твърде много в процеса, не се ли бави, ще намери ли решение. Следвайки работещия върху себе си, неговите нужди и с помощта на групата съставена от Психиатри, Психолози, както и хора с опит в областта на Психодрамата, Плейбек театъра и други методи, водещата успя да изведе нуждите на Протагониста и неговата работа до успешен финал.

Динамика на вътрешно и външно ниво бележеше работата на Г-жа Моита. Без да се напряга, без да се заявява твърдо - водещата успяваше да достигне до групата, да и даде възможност за самоизява запазвайки контрола на времето и предоставяйки на Протагонистите нужното им пространство на сцената и ресурси за завършване на темите, доколкото и те самите бяха готови за тях.

Ще запомня Габриела Моита с чувството и за хумор, приемането на нещата такива каквито са и смелия и изследователски дух. Скачането след Протагониста и следването на процеса без да го изпуска от контрол – както по нейни думи ние, опирайки се на теорията (или интуицията си), можем да правим всичко в една Психодраматична сесия, но трябва да знаем защо го правим.

В рамките на анализа (процес анализ) водещата се опита да обясни метода си на работа - защо например не постъпва по метода на класическите водения на Психодраматична работа (отработване на травма в минало или настояще), като обясни бързата смяна на роли и лаконични описания (на лица) с краткото време за работа и обстоятелството че работим с хипотетична ситуация (а не реална ситуация).

Малко ще бъде да кажа за впечатленията си от Г-жа Моита. Намирам я за сърдечен човек, стигащ до нуждите на конкретния човек, следваща безпристрастно, улавяща момента и обичаща да рискува – но някак умерено, без да се плаща цената на незавършения процес или експресията на емоция, без да се остави нужното на всеки поле – на разбиране. Разбирането с което си тръгнах аз и някои хора от групата бе че интимност – това е осъществяването на връзка между Съществата, а може ли да няма такава знаейки някъде дълбоко в нас че всички сме свързани...

* * *

В допълнение към практическата част бяха проведени две лекции, като успях да присъствам на едната от тях. Стана дума за изследвания в процеса на Психотерапевтичната работа с пациенти, като гости от Португалия представиха два модела за извършване на анализи – обобщен и персонален, чрез които можем да проследим състоянието на пациента в процеса на терапия.

Обобщеният анализ е еднакъв за всички пациенти и работи с въпроси и стойности които отбелязва клиента. Персоналният въпросник изисква пациентът да впише личните си нужди, като по този начин насочва и терапевта в неговата работа. Интересно е да отбележим че има и Български въпросник, представен от Д-р Тарашоева. Всичките въпросници са достъпни на Български език, като се разпространяват свободно (в електронен вид). Също така могат да бъдат ползвани като програмни продукти – последните предполагам са платени, но пък ще улеснят архива и търсенето на информация.

В крайна сметка изследването на клиничните случай и проследяване на терапията на пациента ще помогнат на терапевта да разбере кои методи работят успешно в различните случаи и кога е било направено цялостно лечение. Целта на изследването в Психотерапията е разглеждане, запазвайки по възможност конфиденциалност и общи данни, кривата на лечение на пациентите.

* * *

Формулярите за изследователска методология при Психотерапия, вероятно ще бъдат достъпни чрез Психодрама център „Орфеус“, където някои от тях вече се намират преведени, а по други се работи с клиенти по дадена програма. Лично вярвам това да даде повече яснота на терапевтите и посока, ако не за сверяване на личните знания и лечение на пациента, то и за нови форми и подходи в терапията с цел подобряване Психичното здраве.

Мога да кажа с чисто сърце „Obrigado senhora Moita” (Благодаря Г-жо Моита), Вие предоставихте на участниците едно живо преживяване на личната интимна сфера, представено по професионален начин - по своему с лекота. Също така дадохте поле за размисъл в сферата на личната сексуалност, емоции и преживяване насочени към по-пълноценно приемане и изживяване на самите нас като хора, а също и очертахте пътя на професионалистите които могат заедно с колеги и пациенти да проследят работата си.

Психосоматични заболявания и Психодрама...

Преди човек да замине от този свят съжалява
за няколко неща - това което е могъл да направи,
но не е направил, това което е искал да каже, но е казал друго (или което другите са искали да чуят), за това че не се е забавлявал в живота, така както би желал
и... не си спомям :) майка ми казваше че ако не помня нещо, то вероятно не е много важно

М. Карп


Срещата ми с Марша Карп е събитие което не мога да подмина просто така.

Нейната лекция, придружена с множество сърдечен и спонтанен хумор, остави въпроси
както за взаимовръзките между нашите емоции, преживявания, мисли и реакция на тялото ни така и към свежия - творчески подход на Психодраматиста.

Още в началото на лекцията Марша влезе в действие и оживи история на своето минало като ползва известен наш Психотерапевт в ролята на неин роднина. По този начин тя направи собствена монодрама и терапия, в която изрази благодарност към своя предшественик.

Марша спомена че се сблъсква с волята на Бога или Вселената непрекъснато и че според нейните наблюдения това което се случва, дори в най-кризисни ситуации, може да се яви начало на нещо много красиво и важно (паралел с нейното далечно минало, в което дядо и е емигрира поради един нелеп инцидент).

Марша засвидетелства на всички много енергия, продължи лекцията повече от половин час от обявеното време, въпреки че ни заклеваше в английската точност. Последната работеше активно с публиката във всяка една винетка, така групата се усещаше живо въвлечена в това което става в залата.

Лекторката сподели истории от нейното близко обкръжение които показват колко негативни последици за нашето психическо и физическо здраве, могат да имат емоционални травми, липса на вентилиране на емоции и болезнени моменти.

Според нея в голяма част от случаите на някое хронично заболяване, може да потърсим в основата внесен в нас отвън негативен модел (като родителски "съвет"), емоционална травма или преживяване което можем да изживеем в допълнителната Психодраматична реалност, по периферията ако травмата е сериозна, и да излезем от него с положителен и градивен за нас резултат.

Марша сподели много истории. Те бяха интересни, оцветявани с един прям - терапевтичен хумор, на вицове и закачки. Историите засегнаха невъзможност на дадена жена да забременее поради страх от генетично предаване на болест, или прогресивно намаляване на зрението на друга жена, страхуваща се да види внуците си пораснали а съпругът си до нея починал и други - с хора от личното обкръжение на лекторката.

И в двата случая Психодраматичната работа и предварителното изследване на проблем, са спомогнали за сваляне бариерите на страха от нашите очаквания и осигурили път за градивно продължаване напред.

Лекторката - ученичка на Яков Морено, спечели сърцата на аудиторията. Последната бе разделена на различни телесни части и органи у нас и групата въведена в роли. Това бе с цел да покаже колко е важно да споделяме и вентилираме нашите болежки.

При психодраматичната работа фокусът падна върху конкретен физически дискомфорт, който бе изследван в миналото и взаимовръзките със семейния атом и случилото се с протагониста. Работата на Марша бе спонтанна, изпълнена с хумор и размах носещ въодушевление и радост.

При все това не бива да оставаме с впечатление че Марша работи само повърхностно. От нейните действия и личност излъчваше силен темперамент и сближаване с човека, което би могло да работи и му помогне на много нива, убеден съм и при по-сериозни травми.

Марша Карп спечели сърцето ми и доверието в метода, още веднъж. Съжалявам че поради финансова невъзможност и поети ангажименти не можах да присъствам на нейния Уъркшоп - организиран отново от Психодрама център Орфеус и Д-р Гълъбина Тарашоева.

Оставам с благодарност и пожелание за скорошни срещи с нея.